събота, 20 февруари 2010 г.

Как се паркира пред резиденция "Бояна"



На снимките се вижда как на 10 м от входа на резиденция "Бояна", при наличието на огромен празен паркинг, има паркирани коли в зелената площ /най-вероятно на хора от охраната/. Това е очевидно нарушение на ЗДП и на наредбите на Столична община. Потресаващо е, че става точно на входа на резиденцията на държавния глава. Как искаме да се спазват законите, след като дори на такова място, на никой не му пука за тях?

понеделник, 4 януари 2010 г.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА !!!

ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ С ТОВА КЛИПЧЕ НА ПРИКАЗНОТО ШОУ ПРЕД BURJ DUBAI направено от мен в началото на декември 2009
http://www.youtube.com/watch?v=x3IH14HEOjA

петък, 7 август 2009 г.

The 16-th With Full Force’2009 – Льобниц /близо до Лайпциг/, Германия.

Колкото и да е чудно, ако човек реши да си изкара лятото в Германия, изобщо няма да скучае. Навсякъде из страната се вихрят метъл – фестивали от всякакви стилове и калибър. Черешката на тортата е естествено Wacken Open Air, а глазурата според мен е източногерманския With Full Force. Само погледнете историята му на http://www.withfullforce.de/english/index.html и ще разберете, че не става въпрос за някакво гедерманско фестивалче, а за сериозно събитие с богата история и участници, които обикновено са „hot” по време на събитието.

Та така беше и тази година, в трите дни на фестивала – от 4 до 6 юли. Само погледнете листа с участниците и се сещайте за какво става дума:

Главна сцена – тук участниците се изявяваха от 14.30 до 0.00 часа:

FACEBREAKER
HACKNEYED
ELSTERGLANZ
GOD FORBID
NERVECELL
SCARAB
STATIC X
WARBRINGER
DEADLOCK
DEVILDRIVER
ALL SHALL PERISH
RAUNCHY
LEGION OF THE DAMNED
SUICIDAL TENDENCIES
PARKWAY DRIVE
MASTODON
SEPULTURA
IGNITE
CARCASS
DER W.
DOWN
DIMMU BORGIR
AMON AMARTH
SOCIAL DISTORTION
SOULFLY
HATEBREED
MOTORHEAD

Малка сцена – представляваше палатка, побираща 2 000 души. От 15.00 до 22.00 часа всеки ден се наричаше Hard Bowl и беше с насоченост hard core & punk, а от 0.00 до към 5.00 часа имаше тематични нощи:

Hard Bowl:

MYRA
CALLEJON
AUGUST BURNS RED
NASTY
MAKE IT COUNT
THE SORROW
NO TURNING BACK
NARZISS
ARCHITECTS
CRUSHING CASPARS
EMIL BULLS
BACKFIRE
THE RED CHORD
MUCKY PUP
V8WIXXXER
MAROON
STOMPER 98
BOUNCING SOULS
COMEBACK KID
BRING ME THE HORIZON
CRO-MAGS
DIE KASSIERER
WALLS OF JERICHO
TERROR

Knueppelnacht, Saturday Night Fever, The Last Supper:
PESTILENCE
THE CARBURETORS
END OF GREEN
GOD SEED
RENO DIVORCE
MY DYING BRIDE
ASPHYX
SMOKE BLOW
ANATHEMA
HELHEIM
DAD
VADER
EISREGEN

Та както виждате, сериозен брой /повечето модерни в момента/ групи и това само за 90 евро. Замислете се , колко бихте дали тук, ако трябва да видите само половината от участниците в отделни концерти и /мини/ фестивали. Това обяснява и огромния интерес към това събитие.

Организацията: по немски перфектна с малки недомислици. Звукът не го коментирам – перфектен за всяка група. Ефектите – по-късните бяха облагодетелствани.Групите започваха представянията си най-често навреме и само понякога с „огромно” закъснение от 10-ина минути. Интересно беше, че персоналът се беше разположил на балкон в самата сцена.Територията със сцените се намираше в средата на огромен лагер за коли и палатки /срещу скромната сума от 16 евро си вкарваш колата и си разпъваш колкото си искаш палатки и приютяваш колкото си искаш хора/. Около сцените имаше огромно разнообразие от алкохол и храни за всеки вкус. Потрисащо за мен беше, че нямаше вода освен газирана. За течаща /за миене и охлаждане/ да не говорим. Продаваха се официални артикули на фестивала и на почти всички групи. Освен това имаше безброй сергии с тениски – ментета и какви ле ни други боклуци. Цени: бира и безалкохолни /400 мл/ – 2.40 евро, храни – от 3 до 6 евро, коктейли – 5 евро, 5л сангрия /много популярна/ – 20 евро. Депозит за пластмасова чашка /мислят за екологията хората/ - 2 евро /я посмей да не си я върнеш, особено, ако си стиснат германец/. Химическите тоалетни не бях проблем. Къпането и миенето се осъществяваше в близкото езеро /?!/. Да, точно така, там можеше да видите хора на плаж, а в същото време и такива къпещи се със сапун. Някакъв вид ексцентризъм може би. По скоро – неволя поради липсата на течаща вода в лагера.



Публиката: със смесени чувства съм. Като бройка – 40 000 вътре. Още поне толкова бяха дошли и стояха отвън без каквато и да е идея да гледат групите, а просто да се освинят и да препият до припадък.


Нещо нормално беше да видиш търкалящи се германци навсякъде. Към 22.00 часа 50% от влезлите на знаеха къде се намират, а винаги имаше едни 20%, които се търкаляха в несвяст на земята.


Охраната минаваше да ги проверява дали с живи, а непрекъснато се чуваха сирени на линейки. Убеден съм, че лекарите в околността са имали три безсънни нощи. Честно, такова масово напиване не бях виждал през живота си. Хубавото беше, че нямаше никаква агресия, никакви сбивания и ексцесии. Всички бяха весели и приятелски настроени. Националност на публиката – най-вече местни. Поведение към групите – най-вече наблюдателно, с подвиквания, без особено участие, с малки изключения, описани по-долу. Интересни ми бяха две неща:
Облеклото. Поне половината от хората бяха дошли като на маскарад, облечени как ли не, но не и като метъли. Факт е, че нямаше нито един гримиран фен /дори на Dimmu Borgir/.
След всяко участие в тълпата с втурваше групичка от хора с фенерчета и ранички да търсят изпаднали пари. Мисля, че и доста се крадеше в погото, съдейки по купчината празни портфейли и изхвърлени документи чинно оставени от съвестни хора на гишето за намерени вещи.

Групите: кратък анализ тези, които гледахме:

След като позакъсняхме заради хубавата бира /и жегата/ в Лайпциг пропуснахме God Forbid и стартирахме летящо със

Static X. Брадатото момче /вече на 44 г/ с ексцентричната прическа се справи страхотно и съм учуден на кой организатор му е хрумнало да ги постави толкова рано /в 16.10 часа/. В духа на това, че лидерът е женен за порно-звезда, една кръшна девойка с постоянно падащ бански придаваше екзотичен /и летен/ привкус на изпълнението

В жегата решихме да гледаме Devildriver и Legion Of The Damned по-отдалеч, в сянката на една палатка за бира. Добри изпълнители, но не казващи нищо ново. След като се бяхме скапали от жегата и позалитахме от бирата и дори не уважихме малката сцена, с интерес проследихме:

Mastodon. Мда, има нещо много интересно в тази група. Не те грабва изведнъж, а някак си те завладява постепенно и те омагьосва. Много арт, много прог, много от всичко. Бих казал дори, много над нивото на върдалящата се в алкохолни изпарения публика. Чакаме ги тук, дано дойдат.

Carcass. Времето позахладня, а публиката се разгорещи. Първата група, която успя да раздвижи местните. Перфектни! Може би най-добрите и искрените за вечерта. Знаеха какво правят и къде се намират. Разходката из дискографията им направи щастливи много хора, включително и мен. Време е вече да дойдат и при нас.

Dimmu Borgir. „Фор дос ху донт ноу, ви ар Диму Боргир фром Норувей”, Каза Shagrath след смразяващо дългото интро и след първото парче. Какво последва: някои от вас ще видят в Каварна. Четири факли, пушеци, малко огън и фоерверки, стегнато изпълнение, разходка из дискографията и доста поза с намръщени физиономии. Към края обаче северните хорица показаха, че са доста лъчезарни и най-вече се усмихваха и пускаха комплименти към публиката, с която явно се познаваха добре. Ниво на изпълнение: като Cradle Of Filth в Бургас миналата година без лошия звук обаче. Идете и вижте. И приятен плаж.

Soufly. Същото като в София. И като сетлист, и като изпълнение. Много раздаване, много професионализъм. Само две парчета на Sepultura /помните кои са/, което показва, че Макс вече се чувства далеч от тази банда, има самочувствие, достатъчно добри песни и няма нужда от стари парчета да си запълва концерта. Знаете ли, дори ми се сториха излишни. Но все пак с Roots, вечерта за мен привърши прекрасно. Имах голямо желание да посетя Knueppelnacht, но силите ми не достигнаха.

Спане до късно, отново бири в Лайпциг, пак закъсняхме и вече сме на:

Suicidal Tendences. Стара слава, супер изпълнение. Сайко Майко си е във форма и не смята да се отказва. Качи към края на шоуто си 100-ина човека на сцената и ни остави с носталгия да си спомняме за старите времена.

Sepultura. Същия сетлист като в София, но някак си на фестивал пред много публика, тази група не стоеше добре. Дали заради прякото сравнение със Soulfly предната вечер, дали заради вялата публика, нещата не с получиха. Жалко, тази група май вече стана клубна.

Der W. Едно местно недоразумение, което определено нямаше място на сцената в този късен час. Музиката – нещо като нищо. Мислех, че поне местните му се кефят, но повечето от тях си го наричаха „чекиджия”. Аз не съм толкова краен, всеки има място за изява, но не всеки – след двете велики групи, почващи с S.

И най-после, с малко закъснение – Amon Amarth. Най-доброто, най-великото шоу на този фест. Една от трите групи, която накара местните да пеят с тях. Определено трябваше да са хедлайнери на вечерта. Много емоция, много жега, потресаващо мощно изпълнение! Сцена в огньове и пушеци, развяващи се коси /и брада/. Високото русо момче с голямата брада накара всички да го обичат, говорейки им на немски /не че и на шведски нямаше да го разберат/, прехвали бирата им и ги накара да си признаят, че са викинги/!!!/.

Бях като зашеметен накрая, не знаех къде се намирах и паднах на колене да се моля тези викинги да ни завладеят и нас! А след тях:

Погледахме малко Walls of Jerico – много жива банда, с интересна вокалистка.

Hatebread ми бледнееха след стоманените шведи, но не искам да ги омаловажавам. Групата си е със самочувствие и прави шоу с желание. Представиха се страхотно, но някак си вечерта не беше вече тяхна.

Тъй като знаехме, че следващата нощ ще е дълга, пропуснахме Saturday Night Fever, пак позакъсняхме на следващия ден /какво да очакваш от българи/ и започнахме с

Down, които с нищо не ме изненадаха, поради това, че у нас подгряваха знаете кого. Ами и сега подгряваха. А Pantera навремето на подгряваха, а направо горяха.

Интересни хорица се оказаха Social Distortion. Доста стара група, свиреща готино рокче. Много живи, директни и лъчезарни. Тъкмо като за преди големия Lemmi.
Малко позяпахме и Terror, които мачкаха и тероризираха горките хорица в палатката /а някои от тях спяха/.

Motorhead. Gutten Abend Deutchland! We are Motorhead and we play rock & roll! Това е достатъчно да опише шоуто. Старият позьор изплю цигарата и започна ... Тук нямаше изненади, всички беснееха и куфееха. След като разбрахме, че Германия е като втори дом на Lemmi, една кака излезе да му припява.

Абе стана купона, както винаги. Стара, класическа, макар и стандартна школа преди нестандартната двойка британци

My Dying Bride и Anathema. Описвам ги заедно, защото въпреки, че изпълненията им бяха едно след друго те бяха като едно цяло. Знаем, че двете групи са приятели и те не пропуснаха да го подчертаят. Красота и изящество!!! Един достоен и прелестен завършек на този иначе див фест. Интересно е, че бяха останали само верните фенове, истинските. Търкалящите се говеда просто се изпариха. Публиката пееше в захлас, като омагьосана. Трудно ми е да опиша чувството, което те обзема в такива моменти. Предполагам, че ако бях фен на класическата музика, така щях да слушам Бах /който е творил наблизо, в Лайпциг/. Търсих Lemmi в публиката и съм убеден, че ако беше там щеше да е паднал на колене пред достойните си британски наследници.

Заключение. Страхотен фестивал с големи имена. Заедно с Gothic Treffen прави Лайпциг знаково място за феновете н различната музика /лелеееее, ако чуете по местното радио какво се слуша масово ..../. Най-добрите за мен: Mastodon, Carcass, Dimmu Borgir, Soulfly, Amon Amarth, Motorhead, My Dying Bride и Anathema. Един българин, живеещ в Германия изрази мнението, че събитието доста се е комерсиализирало напоследък и според него не върви на добре. Ами да се премести в България този фест тогава, чакаме го с нетърпение.

сряда, 13 май 2009 г.

Софийските велоалеи









Интересни са Софийските велоалеи. Дават много поводи за "радост" и размисъл. Като например:

1. Как пресичат кръстовищата
2. Как се чупят около Негово Величество Рекламния Билборд
3. С какъв материал са застлани - тротоарни плочки.




вторник, 17 юни 2008 г.

История на софийските спирки



















В много материали в този сайт е обсъждано състоянието на спирките на градския транспорт в София. Нещо обаче доста ме подразни през последната година и половина.

Както всички са забелязали, появиха се нови и хубави навеси, дори се поддържат добре. Общината и тук не даде и лев, а просто ги отдаде на концесия на голяма рекламна фирма. Дотук добре.

Дяволът обаче е в детайлите. На много от живеещите извън идеалния център вероятно им е направило впечатление, че при техните спирки няма промяна. Да, така е, защото просто се отдадоха на концесия само атрактивните локации /не повече от 20%/. Дори и в центъра обаче нещата са по български. Вижте на тази снимки / спирката срещу БСФС / какъв забележителен синтез е постигнат между старото и новото. Вместо да се подмени изцяло старата спирка с нова, да се направят и нови будки + тротоар, просто е добавен красив навес със реклама. Оставям на математиците да смятат каква част представлява той от площта на спирката. „Забележително” е и състоянието на тротоара. В крайна сметка удобството е на заден план. Важно е рекламката да свети. Все е нещо, да. Ама защо във Варна подмениха почти всички спирки и то целите, че и добавиха нови хубави будки?

Отговорът е ясен – търси се историчност и съответствие с контекста на архитектурната среда. Вижте на снимката, показваща гърба на спирката, как добре се вижда новия навес, онзи синия от 94-та година, а също и любимия ми кафяв в стил късен соц. На спирката на НДК в посока Орлов мост може да видите и намек за дивното минало на Софийското поле – там под импровизиран навес се пекат пилета на дървен грил.

Все пак ми липсват някои периоди от историята на архитектурата. Например – късен сецесион. Причината може би е, че тогава не е имало спирка пред БСФС – там просто е било поле. Липсата на спирката в стил Българско Възраждане е ясна – Възраждане в София не е имало, няма и никога няма да има.

Назад към 21-ви век




















Не знам колко от вас знаят, че таксата смет, която плащаме е три-компонентна. Единия компонент е „почистване на улиците”. Може би на много от вас ви прави впечатление, че на осмата година от 21-ви век, улиците и булевардите на една европейска столица се почистват така, както са се почиствали и в осми век преди новата ера – ето от тази оранжева армия с метлите от снимките.

Дотук нищо ново. Интересна е обаче една подробност – тези женици работят по програмата „От социални помощи към трудова заетост”. Ето тук е ключът от палатката и далаверата на общината – техните заплати се изплащат от Социалното министерство, а не от общинския бюджет. Тази програма се оказа като манна небесна за общините, особено за Столичната. Демек – събират от нас парите за чистене, а някой друг после плаща чистенето.

Къде тогава отива компонентът от моята такса смет? След като не е използван по предназначение, мога ли да си го върна?

Много моля екипът на „За града” да зададе този въпрос на някой от общината.

Бих помолил да попитат и Здравното министерство, как позволява хора без защитни маски да метат булеварди, където концентрацията на отровни и канцерогенни вещества е много над нормите.

А дотогава ние ще си спомняме с умиление за младините, когато София се чистеше от едни симпатични оранжеви камиончета, а след това минаваха цистерните с водата.

Между другото – европейските градове отдавна се чистят сухо – с прахосмукачки. По – екологично е. Само булевардите се мият, след като са минали прахосмукачките.

Забелязвате ли ги тези неща




















Много харесах материала на Ирина Петкова “Боксониера върху главата”. В тази връзка реших да изпратя две снимки, илюстриращи липсата на елементарна визия за естетиката на града , в който живеем от страна на общинските чиновници. Та какво е общото между двете снимки?

Обърнете внимание – и на двете се виждат улични стълбове с по две реклами на всеки. Въпреки месечните такси, които наемателите / надявам се / плащат на общината, тя не е намерила пари да ги боядиса. Всъщност има някакъв опит за боя на височина до 3 м.

Освен това – и на двете снимки стълбовете се намират в центъра на София, близо до знакови места – Орлов мост и Софийския университет. Окачените реклами определено „замърсяват” / архитектурен термин / градската среда. Външния вид и дизайн на лампите и стълбовете са отчайващи – не съответстват на характера на околното застрояване. Стилът е промишлен – късен соц. Поддръжката е никаква, ръждата властва. Всъщност, колко жители на столицата са забелязали, че 95% от уличните стълбове и лампи са ръждясали, криви и ужасно грозни?

Две неща искам да припомня на общинарите:

В центровете на всички европейски столици, дори на страни като Украйна и Белорус / които не са цъфнали и вързали / има визия за градски дизайн, съобразен с историческата реда, т.е. – забранени са рекламите. Стълбове, лампи, колчета, огради, пейки, саксии и кашпи са с приятен / ретро или ултра - модерен / дизайн, редовно се поддържат и подменят.
Има трикомпонентни бои – преобразувател за ръжда, грунд и крайно покритие в едно. Прекрасно вършат работа за случая. Дори и хората на село вече ги ползват – вършат прекрасна работа да си боядисат старите чардаци.

Всъщност в този връзка, стига с тези намеци и откровени обиди към хората, дошли в София от страната. Доста хубави неща може да научим от тях. Вижте колко спретнати са някои малки градчета – центърът на бедния Казанлък е европейски в сравнение със този на столицата, морските градини на Варна и Бургас са рай в сравнение с отрупаната с реклами и полуосветена Борисова градина и отдавна изоставения Западен парк. А и вижте как 90-годишните баби на село всяка сутрин метат тротоарите пред къщите си.

За сметка на това ние живеем в столица с визията на западнал арабски град и на колко от нас ни пука?